До шест месеца трябва да стане готова електронната идентификация, която ще позволи на сънародниците ни зад граница да използват електронни услуги като тези в България. Това заяви министърът на електронното управление Божидар Божанов, който присъства на днешното заседание на парламентарната комисията за българите извън страната.
"Първата регистрация ще е с допиране на паспорта до телефона. Услугата ще е достъпна за тези, които имат международен паспорт", уточни министърът. С планираната промяна сънародниците ни зад граница ще могат да заявяват услуги онлайн, без да ползват електронен подпис. В момента той е задължителен.
"Сега най-често използваните услуги от сънародниците ни зад граница са удостоверения по гражданско състояние - удостоверения за смърт, сключен брак, за актуалност на име, акт за раждане", информираха министър Божанов и екипът му. Активно се работи и за така наречените трансгранични електронни услуги. "При правилното им функциониране, когато гражданинът, например българка в Германия, заяви една услуга с електронна идентификация, Германия ще събере съответните актове за гражданско състояние чрез тази система", обясни министърът.
Коментирана бе и възможността консулите да могат да заверяват документи с апостол. На днешното заседание на парламентарната комисия присъства и заместник-министърът на образованието Генка Такова, която поиска от Министерството на електронното управление помощ за разпространението сред българските неделни училища на всички уроци, създадени от МЕН по време на виртуалното обучение.
Според нова система, която се разработва в момента, децата, които идват в средното образование на България, ще бъдат отбелязвани в националната електронна система със специален знак. Така ще се обозначава нуждата им да изучават по-задълбочено български език, стана ясно още днес. "В момента има над 370 български училища в над 40 държави. Практически на всички континенти има училища, в които се изучава български език", информира председателят на комисията за българите извън страната Антоанета Цонева. По думите й поне 35 000 деца имат достъп и се обучават в тези училища. 1 700 учители са посветени на тази мисия.
"В Украйна и Молдова няма достатъчно добре подготвени учители по български език. А там има най-много деца. Сходна е ситуацията в Албания", коментира на свой ред директорът на дирекция "Образование на българите зад граница и училищна мрежа" към МОН Наталия Михалевска.
